Аз няма да съм вече твоя.
Не ми остави избор,
ще избягам.
Ти отнемаш силата и радостта ми
Гризеш ме всеки ден.
Силата ти идва със сълзите ми проляни
Това прави ли те мъж?
Кажи ми?
Харесва ти, че аз съм слаба и нещастна.
Допада ти депресията нечовешка.
Стоиш злорадо и се радваш,
Но спри, защото твоят час ще дойде.
Клетви, клевети и обвинения...
Водовъртеж от глупости и думи без резон
Ти силен си сега,
Защото те обичам.
Защото тя обича те...
Познат ми е до болка вече и сценария.
Скандал скалъпен
Причина странна
И вратата
После виждам аз гърба ти
И виковете ти за сбогом.
Не се прибираш с дни,
Оставяш ме да страдам
Да тая и да забивам
Ножовете на тъгата и безсилието
А знаеш ли какво е болка?
Знаеш ли кога сърцето ми кърви?
И помниш ли какво е обич?
Аз няма да съм вече твоя,
Извинявай!
Не ми остави избор,
Ти прощавай!
Къде отиде онзи мъж усмихнат?
Къде отиде топлината в очите ти?
Къде отиде онзи топъл глас?
Сега друга им се радва,
Не и аз.
Сега на нея смееш се
И с нея си говориш.
Така както с мен го правеше преди.
Сега тя ти дава свободата,
Аз съм тежестта оловна,
Моля те прости!
Не мога повече да бъда твоя.
Не искам в затвора да умра без песен да съм чула
Без прилива да видя
Без слънцето да ме погали.
Не съм жената за която ти мечтаеш,
А бях...
Спомни си!
И муза бях
И хетера
И любима
И другар
Сега досада съм безбрежна
В кухнята захвърлена до стария парцал
Аз няма да съм вече твоя...
Прости ми...
Искам да живея...