 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.38
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта" | Вход | 17 коментара (38 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от dimension на 14.03.2008 @ 16:08:22
(Профил | Изпрати бележка) | Все някога ще иска да се върна.
.....
Да, сигурна съм.
Поздрави, винаги те забелязвам и чета.
И харесвам! |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 16:33:01
(Профил | Изпрати бележка) | Ами да- нали знаеш, че накрая бащата посещава дъщеря си и принца?:)
Поздрави и усмивки и на теб!:) |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 16:34:02
(Профил | Изпрати бележка) | Мъдра е приказката, но ти благодаря!
:) |
]
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от Jiva на 14.03.2008 @ 16:35:29
(Профил | Изпрати бележка) | най- нужното е незабележимо
-------------------
децата са учители на родителите си и плащат грешките им - цената на обичането...
знаеш вкуса и на липсите, и на притежанията...а оксиморонът на финала направо ми пресуши гърлото - дълго ще опитвам да преглътна
поздрави, принцесо! |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 16:37:52
(Профил | Изпрати бележка) | Ихаа, как обичам да наминаваш!
Винаги ми е страшно мило..:)
Гушкам те и.. пийни водица, моля!
Солта буди жажда... |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от anonimapokrifoff на 14.03.2008 @ 16:46:02
(Профил | Изпрати бележка) | | "Товарът им е плач, изгубил влага" - блестящо! |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 16:56:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Радвам се, че ти харесва!:) |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от alfa_c на 14.03.2008 @ 16:46:13
(Профил | Изпрати бележка) | Товарът им е плач, изгубил влага.
Аз това си харесах, нищо че тежи много. Тежко им на керваните. И на водача им.
Може пък да завали лятно, а? :)
|
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 17:25:40
(Профил | Изпрати бележка) | Чул те Господ!
Прегръдки! |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 17:30:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, мила... |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от Ufff на 14.03.2008 @ 16:50:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Обичам бавното време. "Сега ще тръгна бавно" - това е времето за размисъл;). Сетих се за едно послание: "Не се обръщай с гняв назад";) Но не знам защо.
Поздрав - голям. |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 17:30:14
(Профил | Изпрати бележка) | Как усещаш нещата, Уфффче...:)
Гуш и цунк- голям. |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от templier на 14.03.2008 @ 16:54:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Най- нужното е незабележимо - солено-горчива истина... и както винаги прекрасна поезия!!! |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 15.03.2008 @ 07:23:05
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря сърдечно!:)
Желая ти слънчев и усмихнат ден!
|
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от Laska на 14.03.2008 @ 17:23:15
(Профил | Изпрати бележка) http://laskadar.blogspot.com | Ако цитирам, ще се повторят и потретят коментарите.
Моного ми хареса! Чудесен стих!
Поздравления! |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 19:11:27
(Профил | Изпрати бележка) | ПоLaskaна съм!
Щастлива съм, че ти харесва.. |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от regina на 14.03.2008 @ 17:38:39
(Профил | Изпрати бележка) | страхотен финал, Ники!...и като цяло - много е добро, и някак не ме убеждава заглавието, че за баща се говори...тази гама чувственост е насочена към лелеян обект, обикновено...
Комплименти, момиче! |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 19:10:16
(Профил | Изпрати бележка) | Вярвай ми: нищо такова не съм вложила..
Но пък всеки си го интерпретира както иска и както му харесва..:)
Поздрави!:) |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от rajsun на 14.03.2008 @ 19:16:11
(Профил | Изпрати бележка) | | ... |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 20:03:51
(Профил | Изпрати бележка) | | ??? |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от rajsun на 14.03.2008 @ 20:16:43
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжно ми стана.
Но на старите тъгата трябва да бъде простена, нали, като на младите заблудите в любовта)))
Бъди!
|
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 20:20:06
(Профил | Изпрати бележка) | Не се натъжавай: нали знаеш, че това е само приказка, и то с хубав край!
:)
Моля, усмихни се! |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 20:22:18
(Профил | Изпрати бележка) | АМА ХОРАА!:)
Аз се усмихвам...
Не сте ли чели приказката?:)
Благодаря, мила... ама... |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 14.03.2008 @ 20:22:06
(Профил | Изпрати бележка) | "Безвкусни думи вкусва тишината" - много поетично и запомнящо се, както и "Товарът им е плач, изгубил влага" са за мене два много силни стиха от цялостната отлично построена и осъществена поетична тема.
Поздравявам те за майсторството! |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 21:46:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Гушкам те и сънено ти благодаря!... |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от milcho на 14.03.2008 @ 21:42:37
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво, нежно,
тъжно, солено.
Елено. |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 21:48:19
(Профил | Изпрати бележка) | Усмихна ме!:)
Благодаря! |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 14.03.2008 @ 21:59:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | всяка грешка плаща се солено...
_________________
И то каква истина.
Разтопяваш ми сърцето, когато чета поезията ти...
А знаеш ли, че аз прочетох ‘плач, изгубил влака’? Нищо общо с твоето убийствено послание, но...
Представяш ли си един товар, изпуснат от композицията, такъв един, сам-самичък? Сериозна тежест.
Повече от сериозна.
Елена, ти просто си...
!
|
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 22:15:17
(Профил | Изпрати бележка) | Представям си..
Чак ми стана мъчно за самия плач:/
И не е нищо общо...
Асоциациите са си асоциации.
За мен има доста общо, РейниИИИ...:)
А иначе аз просто съм, да:)
Нищо повече.
Прегръдка!
|
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi_1 на 14.03.2008 @ 22:46:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Любовта е солта на живота. В продължението на приказката "тя тихо стене в неговите вени " и, рано или късно, царят и царицата отиват в гората да намерят прокудената си дъщеря. |
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.03.2008 @ 23:15:09
(Профил | Изпрати бележка) | :)
Да, да, Никой!
Има щастлив завършек! |
]
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от jelyaznovski на 20.04.2008 @ 19:23:51
(Профил | Изпрати бележка) |
СОЛТА НА ЖИВОТА
Мравки на деветия етаж. Представяте ли си ?
И не са някакви силни, едри, значими мравки, а от най- дребните. Чернички, и мънички – едва се виждат. Вървят в редичка като осукано конче. Идват отнякъде и отиват нанякъде. Зе техния ръст изкачването до деветия етаж е страшно преживяване, няколкодневна експедиция.
- Така ли не намерихте трошици на по- долно ниво? – казвам на редичката, която започва от една дупка около мивката.
Не получавам обяснение, разбира се, но и така ми е ясно, че експедицията не е заради нашите трошици.
Идва съседката.
- Сол! – казва тя. – Посипете ги със сол!
На Нина й е мъчно, но пречат пустите му мравчици, и тя посипва дупката със сол. Редичката изтънява, изтънява и се изгубва.
Край. Спестихме трошиците…
Значи това е то, солта на живота!
Правилото е строго:
повече ако сложиш,
става страшна отрова
туй, без което не може!
пп. много си богата. приеми още една паричка.
жельо
|
Re: Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта
от nikoi (boo@abv.bg) на 20.04.2008 @ 22:22:45
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря...
Страшно мило ми стана.
Имам бучица в гърлото.... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 858
ХуЛитери: 2
Всичко: 860
Онлайн сега:
