автор: jantreya

Е, и какво,че вятърът е южен
и цялата природа разцъфтява?
Е и какво,че мирис теменужен
пчелите изгладнели подлудява?
Е и какво,че слънцето ме гали
и стопля умореното ми тяло?
Обичам пролетта,но в мен едва ли
животът ще започне отначало.
Изгубеното време ме затрупва
с тъгата на старееща матрона,
а слънцето напразно ме подкупва
с усмивка на небето от амвона.
Не мога да разцъфна като цвете.
И няма да съм свежа като пролет,
дори когато глъхнещия шепот
на тежката ми кръв за тръпка моли.

Е и какво,че вятърът е южен.......