Деня целува ни за сбогом
Неповторим, непроменен
Ден, казват като другите.
За някои-необикновен.
Потегля, уморени ни оставя
на нова нощ в звезден плен.
Трептене лунно ще ни води
по лунен път лъчист,по-нови.
Но някак тихо ме притиска
на облаците сини тежестта
започвам силно да усещам
онази тъжна, няма самота.
Опитвам се със думи я топля,
но не това желае тя.....
Душата ми се лута напосоки
във търсене на твоята душа.
05.07.2004