автор: didislava

Все пак я има...
тази ... истинската ...
която пробужда сърцето
от летаргично и сиво безчувствие...
Която като огнена ярка комета
обагря душата,
и прави сияйно лицето,
от плъзнала ведра усмивка по устните...
Ритъм нов във гърдите,
блясък странен в очите,
като лудост, която
се услажда на върха на езика...
И дори да е кратка и бурна,
и след нея да зейнат
рани трудно лечими...
все пак тази,
истинската,
я има...