автор: idan1

Тихо...тихо...
тежко, непонятно
невероятно,
от небето до земята
и обратно!

Идва...вика...
тишината
дали е...? плаха стъпка
самотата?

Бледа...запъхтяна
нощ...добра
среща желателна
утринна зора.

Лековерна...засмяна
дълга цепната пола
тръпнеща...студена
дръзка...гола.

Камината...котлето
тлее...
тялото, което
ще я сгрее.

Целувка...любима
разбягва се мъглата
тук ли е ...или я има
самотата.

Тук е... ако я няма
и обратно
усещане за дама
необятно!