ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 569
ХуЛитери: 0
Всичко: 569
| И когато поисках да напиша за листата – тях ги нямаше.
Светът беше бял и равен....
Ти - беше си отишла...
Аз - никого не очаквах... Някакъв вятър, мотаеше се наоколо,
разказваше за нещо си станало,
но било някога, отдавна... отдавна...
А облаците на времето посипваха всичко с бяла красота,..
полека превръщаха го в ново начало.
И когато се прокрадна първата ми мисъл,
че нещо би трябвало да се случва в този бавен и унил свят,
потърсих стръковете, заровени под снега, оцелялото.
Вятърът видя и си спомни друга приказка, пак стара -
за звън на камбанки и течаща вода.
Спомен стопли душата му,
разплака се...
Подсказа ми място тайно,
всичко било там...
Замириса на гнили листа...
Мъчех се да не забравям
тези първи мигове на ставащото.
Дори когато ме заливаше
жаравата на бушуващите летни пожари,
а пяната от шепот на море и споделени дихания
се стичаше невероятно бавно по телата ни тленни -
– белези по страниците оставях,..
за някога...
небесата тогава избледняваха от безкрайност
и никой не искаше да вижда как с всеки ден залезът става все по-ален,
преливащ в оранжево.
Мислите, пърхащи, с вкус на устни солени,
изтръпваха от желания, слели вълна и бряг -
никой за никъде не искаше да тръгне, не и след дочаканото.
Дланите извайваха в пясъка неповторимост измечтана.
Вятърът – като палав хлапак – радваше им се...
и полека заглаждаше ги – за утре – да са нови пак.
И когато се препълниха страниците след белезите -
светът преля от превратности.
И вече нищото не беше равно и бяло,
нито утешимо като пламък.
Есента пастелно се промъкна в нас,
изпълни ни, красива и топла, с мирис на щастие.
Но... останахме сами срещу залеза,
с едно далечно усещане за носталгия...
Сепнат, засуети се вятърът – ... не ви ли казах... така ще е...
... ще е студено след залеза... не палете листата...
… Не палете листата!..
... Заравяйте всичко в тях... всичко...
... За листата исках да напиша...
– докато още падат около нас...
Публикувано от BlackCat на 13.03.2008 @ 08:52:35
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Превратности" | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Превратности от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 13.03.2008 @ 16:29:56 (Профил | Изпрати бележка) | Обикновено си даваме сметка за нещата след време. Малко от настоящето улавяме в сърцевината му в движение. Цяло изкуство е да умеем "да спираме времето", да улавяме мига и да го превръщаме в малка своя вечност. "Така ще е". Ще се разминем с половината си живот неосъзнато. После ще шумолят спомените като шума, но не не знам дали ще има смисъл за бъдещето ни, ако все пак ни е останало, колкото...
"Сами срещу залеза" сме. Сами...с вятъра. |
Re: Превратности от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.03.2008 @ 17:51:01 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Благодаря за този прочит...
Чак да си правим генерални житейски изводи... - не би следвало. Но за улавянето на миговете, т.е. в непропускането им - така е, това е животът ни, такъв, какъвто е. И колкото повече бързаш да уловиш - толкова повече изпускаш... Превратности...
|
]
Re: Превратности от regina на 13.03.2008 @ 18:36:06 (Профил | Изпрати бележка) | ама това много мъгляво, Плъки...Пастелно!...неее...не е есен още! |
]
Re: Превратности от rainy (daring.rain@gmail.com) на 13.03.2008 @ 20:02:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ама как си го написал... Като море! Първата ми асоциация, тя си и остана... Вълнисто-вълнуващо. Не искам да акцентирам дори на една вълничка, защото няма да е справедливо...
И тих прибой, и мъртво вълнение, и черен щорм, и утаени водорасли, и бели мехурчета, и огледална повърхност, и...
На върха на езика ми е да ти оставя стандартен и първосигнален комплимент, независимо че нямам такава практика, но пък какъвто си суетник (като почти всеки творец!), ще вземеш да се нацупиш и после беля, така че...
Не, стандартно ще бъде! Цупи се! Семпло и стандартно. И искрено!
:)
Много, много харесах...
|
]
Re: Превратности от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 16.03.2008 @ 19:18:26 (Профил | Изпрати бележка) | Художник си ми ти, Воу!
И то от класа...!
Прочета ли за алени залези..преливащи към оранжево... край с мене! Считай ме за размекната! :-)))
Чудесно си го изрекъл!
Да заравяме всичко... така е.
Ръкопляскам ти!
*
|
]
Re: Превратности от butterfly на 26.03.2008 @ 06:56:47 (Профил | Изпрати бележка) | Добро утро, Плъки!
Ще ти напиша като коментар една медитация, най-странното е, че това е Медитация за смъртта, всъщност за преодоляване на тревогите и отчаянието, гнева или страха, породен от тях.
Затворете очи. В ума си вижте свежо, лъскаво листо, прикрепено към жива клонка. Вижте как се откъсва от дървото и бавно пада на земята. Докато се спуска, то започва да се променя, загубва жизнеността си, пожълтява, изсъхва и започва да се рони. Листото докосва земята и се смесва с другите листа. Поглежда нагоре към дървото и за ваше удивление там е духът на листото - фигура, същата като предишното му тяло, все още на клонката. Тя засиява - жива и ярка. Чрез листото разбирате, че смъртта е загуба на тяло, но освобождаването на съдържанието му, най-съкровента му природа. В този момент отправяте благодарност за преходността на живота и отваряте очи.
Дано ти хареса и да намериш връзка!
Поздрави! |
]
| |