ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 535
ХуЛитери: 0
Всичко: 535
| Мария беше на 53 - хипертоничка с тежък диабет и с два ампутирани пръста на краката. Родила три дъщери и рано овдовяла, всеки ден пропътуваше сто километра: рано сутрин 50, за да дойде на работа, и 50 вечер, за да се прибере, отровена от ацетоновото лепило и задръстена от прахоляка на машината за шлайфане. Чакаха я мизерната й стаичка и най-малката й дъщеря. Шефът плащаше на Мария около 200 лева за 9-часовия й работен ден - от понеделник до неделя. Другите от конвейера за производство на обувки получаваха повече, но нея Шефът все я глобяваше. И когато преди седмица не й даде аванс, тя плака, свита в съблекалнята, събра смелост и го помоли за 100 лева. Даде й 50.
Тя не изглеждаше добре. За деня си разрешаваше по една баничка и се чудеше къде да се свре и да я изяде в обедната почивка, защото обикновено по това време Шефът отиваше при нея, за да й се скара за нещо. Колегите също я навикваха, а тя мълчеше като бито куче. Мария се молеше лекарската комисия да я пенсионира.
В понеделник трябваше да отиде, за да й изпишат инсулина, но Шефът не позволи - тогава имало много работа. Във вторник Мария я погребаха.
Колегите й събраха 110 лева, за да подпомогнат дъщеря й. Шефът даде още 100 - те и без друго си бяха на Мария. За да я изпратят, отидоха четирима от цеха. Когато се върнаха, казаха, че няма Господ, щом тя е живяла праведно и кучешки, а Шефът й е вадил душицата безнаказано. Донесоха некролог и го заковаха с обущарски кабари на дървото пред цеха - Шефът не би разрешил да е на вратата. Милостив мартенски облак оплака Мария.
После някои стигнаха до заключението, че все пак може би има Господ и бързо я е отървал от мъките й. А Жената на Шефа, която още пазеше селския си акцент и обичаше да казва на жените от канцеларията "Ах, момичета, с вашите заплати един мой крем не можете да си купите!", изпита искрено облекчение, че Мария е проявила благоразумието да умре вкъщи, а не във фабриката.
Шефът беше много зает - подготвяше пътуване до Германия. Обади се, за да попита дали четиримата са се върнали от погребението и работят ли. Защото трябва да се работи. На Шефа не му пука, че някой от подчинените му е умрял, нито че децата на мъртвия могат да го съдят. Защото Шефът е умен - той не плаща данъци на държавата, но затова пък прещедро дава на нейните служители. Всички, които опъват жили за него, жена му, децата и двата многолюдни рода; за апартаментите, колите, слугинята и частните учители; за почивките, екскурзиите и мохабетите; за марковите дрехи и парфюми и най-вече - за правото да тъпче върху всички бъхтещи за него обезличени, подозират, че Шефът не е само безнаказан и недосегаем, а направо безсмъртен.
Написаното тук не е разказ. То изобщо не е литература. И стойността му е нулева - като тази на живота днес. Не е редактирано и не е коригирано. Точно като смъртта на Мария. Нея я погребаха вчера - вторник, 11 март. Нека да кажем "Бог да я прости!", макар че аз не зная какво трябва да й се прощава. Може би това, че не се е родила хищник като Шефа.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Мария" | Вход | 12 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мария от Ljastoviza на 12.03.2008 @ 21:02:44 (Профил | Изпрати бележка) | П О К Ъ Р Т И Т Е Л Н О!!!! Разтърси ме чрез Словото като плесница,ударена от живота . За мен това си е един много истински разкази,защото е неподправен и се усеща как изригва от душата на автора. Това си е литература жива!Няма префърцунени измишльотини и маниерности,не звучи в никакъв случай като журналистически репортаж. Жалкото е,че навсякъде по света все повече хора живеят и умират като Мария заради доста по-малък малък брой Шефове,които дори и целия свят да глътнат,пак няма да им стигне. Но добре,че поне пред смъртта всички сме равни...Поздравления, anonimapokrifoff,аз много харесах разказа ти!:-) |
Re: Мария от anonimapokrifoff на 12.03.2008 @ 21:09:15 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти от всички нас - двадесет и няколко, отровени от лепило! |
]
Re: Мария от Ljastoviza на 12.03.2008 @ 21:55:17 (Профил | Изпрати бележка) | anonimapokrifoff,не зная да ли е уместно и подходящо сега,ама ако искаш виж в моя профил разказа ми "Градът на мъртвите"- този Шеф го чака вечност в кошмари...
...При мен всеки ден идват хора,съсипани от такива Шефове. Но понеже работя в държава, в която социалните институции са доста добре развити,такива хора не умират от това,че Шефът не ги пуска от работа да си вземат инсулина, а често се самоубиват. Защото като се разболеят, ги уволняват от работа,не могат да си намерят друга,инвалидните им пенсии са недостатъчни и много от тях не виждат бъдеще от страха си за оцеляване ...Нещата не отиват никъде на добре и няма да продължат така вечно.Защото иначе накрая ще останат само Шефовете и няма да има кой да им работи. |
]
Re: Мария от anonimapokrifoff на 12.03.2008 @ 22:03:16 (Профил | Изпрати бележка) | Кога ли това ще се случи? |
]
Re: Мария от Ljastoviza на 12.03.2008 @ 22:15:57 (Профил | Изпрати бележка) | Ами, според мен напрежението в света расте осезаемо с всеки изминат ден. Все по-често хора изпадат в амок и избиват сума ти невинни около себе си, младежката и детска престъпност растат главоломно,защото младите хора нямат истинска перспектива. Производственият натиск и работното темпо се засилват до степен, в която обикновения човек не им издържа за дълго.Страхът за оцеляване е завладял хората повсеместно. В Швейцария според най-новите научни проучвания всеки 4-ти човек е с някакво психично заболяване, в резултат на прекомерни работни изисквания,а годишно се самоубиват 1 500 души...
Не рисувам мрачна картина, а изтъквам само всепризнати и доказани факти.Аз не съм оптимист за бъдещето на човечеството при това положение. |
]
Re: Мария от anonimapokrifoff на 12.03.2008 @ 22:20:15 (Профил | Изпрати бележка) | Аз също не съм оптимист. Мисля, че тази, нашата, цивилизация умира. И са налице всички белези за смъртта й. |
]
Re: Мария от Ljastoviza на 12.03.2008 @ 22:22:57 (Профил | Изпрати бележка) | Да,и аз споделям това виждане. Затова,нека се радваме на микрокосмоса си- на най-близките си,семействата,приятелите- "пашкула",в който ще оцелеем докато Бог ни повика при себе си... |
]
Re: Мария от anonimapokrifoff на 12.03.2008 @ 22:31:24 (Профил | Изпрати бележка) | Дано имаме нейния късмет! |
]
Re: Мария от 4itatel4e на 12.03.2008 @ 21:02:54 (Профил | Изпрати бележка) | Трябва да си бездушен, за да не те трогне това... Дано духът й намери покой! И нека Бог да й прости, ако има какво да й прощава.
И... моите сълзи... |
]
Re: Мария от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.03.2008 @ 21:27:16 (Профил | Изпрати бележка) | Разплака ме - не знам дали твоят талант на разказвач или отвратителния живот, в който сме потопени като в тресавище и дори опитите ни да се измъкнем правят положението още по-трагично...
И шефовете някога са били обикновени хора, и те са тръгнали от дъното, от началото на стълбицата, но с качването си на върха / как ли става това?/, са забравили всичко човешко...
Дано Мария е отишла на по-хубаво място и не страда от безчувствието, което е посякло животът и без време на земята...
Лека да и е пръстта! Мир на душата и!
|
Re: Мария от anonimapokrifoff на 12.03.2008 @ 21:29:42 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за съпричасността! Ти си светла душа! |
]
Re: Мария от anonimapokrifoff на 12.03.2008 @ 22:29:08 (Профил | Изпрати бележка) | Ти задаваш правилния въпрос: къде бяхме ние, докато тя гладуваше? И тези 110 лева трябват ли й сега? Как да оцелее диабетик с една баничка на ден? Всички работехме за благото на Шефа! |
]
Re: Мария от rainy (daring.rain@gmail.com) на 13.03.2008 @ 09:29:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Истина е... Всичкото. Сбъркан свят...
И не само, че ме втресе, а за сетен път се хващам за главата и отвращавам от този наш шибан (без извинение!) свят (или негов долнопробен мутант, по-точно), в който живеем... Не ще си задава човек въпроси, ами!..
И ужасното е, че се чувстваме адски безпомощни! Поне аз. И в редките моменти, когато можем да направим нещичко, чувството е неописуемо. Тогава поне да го правят от егоизъм, като нямат друга потребност, дяволите го взели, но... Спирам. Луда ставам на тази тема.
Моля, приеми дълбоката ми съпричастност за...
Всъщност за всичкото. Изказано. И премълчано.
|
]
Re: Мария от Valka на 13.03.2008 @ 17:53:48 (Профил | Изпрати бележка) | Хванах се за една думичка - обезличени. Може и така да изглежда, но си мисля, че по-скоро е опит за спасение, бягство или както искаш го наречи. Предварително изгубените каузи най - често не предизвикват битка - на това разчитат безнаказаните и недосегаемите. Като добавиш и голяма доза самозабравяне /"Приказка за стълбата"/, и най - малката съпротива на подобен род поведение е сломена в зародиш.
А ние се прибираме, сядаме на масата, пием по едно /или няколко/ и псуваме, кой както може. Разливаме няколко капки и казваме - Бог да прости...
В. |
Re: Мария от anonimapokrifoff на 13.03.2008 @ 18:01:29 (Профил | Изпрати бележка) | Сядаме на масата, пием, колкото има. И псуваме. Егати живота! |
]
Re: Мария от kristi на 13.03.2008 @ 19:49:30 (Профил | Изпрати бележка) | Още когато го пусна го прочетох... не бързах да коментирам. Какво ли можех да кажа?... Обездумяването не е знак за сила... не съм от силните.
Мария!
Следващата Мария.
Още по- следващата Мария...
Боли, анонимний, боли от хищната захапка на отвратителната ни действителност, в която живеем.
Светла Мария!
Благословена Мария.
Далечна Мария, за която скърбя...
Все още не съм загубила сетивата си...
Лека и пръст! |
Re: Мария от anonimapokrifoff на 13.03.2008 @ 19:53:49 (Профил | Изпрати бележка) | Когато човек се огледа, вижда, че е в месомелачка. И му става страшно. Но сетивата си наистина не бива да ги губи. |
]
Re: Мария от LATINKA-ZLATNA на 13.03.2008 @ 20:08:21 (Профил | Изпрати бележка) | Голата истина, с кято ежесекундно се сблъскваме!
Стойността на написаното е много,много голяма - кара всеки
истински човек да се замисли!
Но защо допускаме всичко това?!
И докога? И докога?
Аноним, на няколко пъти прочетох "Мария" и набрах сили, за да
напиша няколко реда! Дано Бог да ни прости, затова че позволяме
да се случват такива неща!
Лека вечер , Приятелю!
|
Re: Мария от anonimapokrifoff на 13.03.2008 @ 20:10:30 (Профил | Изпрати бележка) | Права си - май ние имаме нужда от опрощаване на греха си, че търпим. |
]
Re: Мария от beche на 13.03.2008 @ 22:16:31 (Профил | Изпрати бележка) | :)
Реших да те почета.
Публикацията ти много ми хареса.
Каква литература или художествена измислица? Абсолютно от живота взето и пресъздадено.
Наскоро мой познат беше в София за малко и се изуми. Каза ми "хората там са като зомбирани".
Точно такова поколение и време май се задава. На зомбираните за пари и натиска от/за това.
Поздравления!
|
Re: Мария от anonimapokrifoff на 13.03.2008 @ 22:37:25 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че прочете и коментира! Наистина сме като зомбирани: вечер малко поемаш дъх, но сутринта пак започва голямата гадост. |
]
]
Re: Мария от kristi на 13.03.2008 @ 22:47:10 (Профил | Изпрати бележка) | Рядко, изключително рядко отварям и чета, и още по- ряадко се намесвам в чужди комнтари.
Е, сега се случи.
бече, как да разбирам усмивката ти под коментара- отговор на аноним, че виждаш ли, в земите български сме зомбита?
Не сме!!! |
]
Re: Мария от beche на 13.03.2008 @ 22:53:47 (Профил | Изпрати бележка) | неее Кристи :)
усмивката ми има съвсем друго значение
и няма нищо общо с болезнената тема
Аз също още не се чувствам зомбирана и се надявам и другите в сайта. Затова и сме тук.
Но че поколението се изражда е явление, което не отминава и България.
Точно така, не сме!!! Ама ха! :)
|
]
Re: Мария от anonimapokrifoff на 13.03.2008 @ 23:04:23 (Профил | Изпрати бележка) | Но хората, които се блъскат в отровно производство, наистина са като зомбирани. |
]
Re: Мария от kristi на 13.03.2008 @ 23:45:01 (Профил | Изпрати бележка) | Отровно!
Относително понятие, анонимний... Разбирам, съчувствам...
Но!
Отровното не е само в производство, което убива. Отровното е много повече от бавното физическо убийство!!!
И ти го знаеш, нали? |
]
Re: Мария от anonimapokrifoff на 14.03.2008 @ 17:51:58 (Профил | Изпрати бележка) | По един начин виждаш нещата, когато си вътре в тях, и по друг, когато си извън тях. |
]
Re: Мария от rainy (daring.rain@gmail.com) на 22.03.2011 @ 21:14:51 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Втори път коментирам. Защото години минаха и не забравих. Жигосан ми е този текст. Сега просто поредно си спомних. Бог да те поживи, че го написа! Не ми пука, че си атеист. Това ми е на сърце, това пиша. За втори път. Не за втори път помислено... Дано и за нас някой се сети, след като ритнем бакърчето. Поне два пъти. Или един. Само, моля не иронизирай.
P.S. Помня думите ти преди години по повод друг текст: Като знам колко хора са си живели необезпокоявано грешни, за каква справедливост иде реч? Така е.
|
Re: Мария от anonimapokrifoff на 22.03.2011 @ 21:19:37 (Профил | Изпрати бележка) | И аз не мога да забравя Мария. Божия душа, никому не причинила зло. Шефът й е от добре по-добре. Това е към днешна дата. |
] | |