(откровението на един разкаял се футуролог)
…Лошо стана, че съм се родил във време, в което футуролозите са станали излишни още преди да го установят… С това аз сам по себе си най-напред съм тоталния провал на всяка футурология! Как не предвидих, че е безмислено да се раждам в точно това време?!… Така да се прахосам!
А бяха времена наистина, които ни служеха на нас футуролозите (предсказатели, пророци, ясновидци, екстрасенси…) както Рая на Адам и Ева преди Ябълката… Но и на нашият рай му дойде края и то съвсем не навреме, защото точно във времена като сегашните една стабилна футурологична прогноза би струвала повече от империята на Бил Гейтс, но уви… - във времена точно като сегашните нашего брата футурологът е като Дон Кихот в битката му с вятърните мелници. Аз поне се осъзнах, но и това е един рядък късмет, който, слава богу че не ме пропусна, а какъв късметлия съм се окозал личи по това, че в днешно време футурологията е станала лъжица за всяка уста, просто хоби!… Всеки се пробва да предвижда бъдещето и защо не, след като точно сега никой никого няма да обвини, че е сбъркал в прогнозата си, просто защото никой никога не познава!…
Така като ме слушате да говоря, сигурно си мислите, че съм някой самозван гений, който най-после е изтрезнял дотам, че да не се залъгва относно мнимата си гениалност, но който все още съжалява за това и в резултат се е докарал до неспасяем циник… О! Почакайте! Спрете се наистина, защото и това ваше мнение е прогноза, за която няма да се укорите че сте сбъркали с нея, просто защото не е проблем, че отново не сте познали… Аз не съм самозван гений, а настоящ такъв и точно моята гениалност беше достатъчно честна с мен, за да не ме залъгва, че имам някаква стойност в днешния свят като положителен футуролог. Ако все пак имам някаква стойност, тя е в това, което сега ще ви разкажа като Доказателството, че бъдещето наистина не може да се предскаже!
Няма как поне да не сте го чували – това, че “всеки сам сътворява своята реалност”, като за целта е достатъчно човекът хубавичко да си представи желаното от него бъдеще така, като да е току-що опечен хляб, който вадиш още топъл от пещта… Просто си представяш така желаното бъдеще и работата ти е тип-топ “опечена” – остава да почакаш докато бъдещето ти пристигне, а ти щастливо и доволно да се заселиш в него за да го живееш… Хм… Мислите ли, че не съм опитвал?! Не само че съм опитвал, но вложих цялата си професионална страст в това, защото да постигна успеха бе най-малкото, което съм си пожелавал, но крайната ми цел беше даже благородна: да подаря на човечеството една теория по въпроса, за която дори Айнщайн да ми завиди! Да, точно той, който е царя на всяка предвидима относителност! Обаче…ядец! Просто среден пръст! Да ме прощавате за натрапената ви долнопробна представа, но съм наистина изнервен, защото не съм аз виновен, че “божият пръст” сега е средния пръст на бога! Както и да опитвах да си сътворявам собствената реалност, това, което пристигаше като бъдещето, което (уж) съм си пожелал, не само че нямаше нищо общо с представата ми за моето бъдеще, но в такава “къща” нямаше как да се настаня щастливо и доволно, защото в нея всичко се държеше като мой отявлен враг… - направо си е “божие наказание” това!…
Не мислете, че съм се отказал при първата трудност… - нищо подобно! На учен като мен, който се има за капацитет от първа ръка, такова поведениеи не подхожда. Ако ще се предавам на първата барикада, защо тогава Коефициентът ми за интелигентност е такъв, какъвто е?…- голям! Естествено, че упорствах до край! А краят поне наистина ми се получи и то по един суперизненадващ начин – познах, но…без да искам! Моята гениалност се оказа съвсем честна с мен, защото упорството ми ме доведе до това непростимо изстърление, в което само човек с моя голям Коефициент на интелигентност може да изпростее дотам, че да му дръпне една такава сочна и звучна … псувня с получател “господ-бог-бащица-наш”, който ни залъгва, че сами можели сме да сътворяваме каквато и да е “реалност”…, че направо не повярвах когато разбрах, че точно тази моя “молитва” е била чута!?!… А що за молитва беше тая моя съществена псувня, за това само ще ви намекна, защото и аз си имам достойнство, пък и не съм аз виновен, че Откликът се назова ФАК-ТОР, т.е. просто Фактор!
Оставям ви време да си преговорите написаното от мен до тук, за да разберете, че не се шегувам когато твърдя, че бъдещето не може да се предскаже! Ако твърдя това, то не е от мое име, а от името на Фактора, който сам ми …разказа играта… Какво да правя след като без да искам Го изкарах…на светло този Фактор, а той видял се на свобода като духът от бутилката, като започна да ми разказва играта…, докара ме дотам да се разкайвам дето изобщо съм понечил да се меся в божиите работи! Може някога и да ми мине ефекта от това “конско”, но то ще е тогава, когато се освободя от дефекта си – да искам да си опека бъдещето предварително, за да мога после щастливо да си кютам в него, скучаейки върху лаврите на голямата работа като която ме показва к.п.д.-то на моя Коефициент на интелигентност. В този момент обаче, изобщо не се имам за храбър дори дотолкова, че да опитам да ви преразкажа чутото от Фактора. Затова, в своя защита ще дам думата на самия Фактор. Нека той да ви разкаже, както стори той това с мен. Ето, пускам ви Записа и… напускам!
ЗАПИСЪТ:
…защото всичко можеш да си представиш, затова всъщност нищо не си представяш както трябва, а е така защото си решил да си зависим от представите си… Тогава реших така и да бъде: ще си зависим от тях, но по начин, който няма да оправдава очакванията ти за “действителност”, просто защото психическата ти действителност ще приемам като твоята физическа такава! Каквото успееш да си представиш, ще го преброявам за така състоялата се твоя физическа действителност. По този начин всичко, което никога “в действителност” не си го живял, ще съставлява действителността на твоето минало, възоснова на което ще е твоето бъдеще. А ти до бога можеш да си крещиш, че “не е справедливо” така да ти подменят миналото…, но ще е така докато престанеш да преследваш бъдещето стараейки се да го напъхаш в удобните ти представи за него, които даже са такива, че когато пристигнеш, не преставаш да недоволстваш: ”кой, по дяволите, ме напъха в тая лепкава скука?!?”… За съмнителното си удобство заплатил си “с главата” си – така никога няма да имаш бъдещето, което заслужаваш, защото себе си си се отучил да уважаваш – творецът на всяка невъзможна представа, просто Мечтата! В кърпа си върза бъдещето, защото се изхитри да остарееш преди да успееш да порастнеш, считайки че Опитът който ти наричаш “мъдрост” е достатъчен за да си щастлив човек!… Твоята “мъдрост” обаче, е досадата на Старостта, в която не ти е останал дори грам възжделение, защото къде по пътя си изгубил Въображението си?… Да порастнеш не значи да се сдобиеш с опит - от опита си дори няма как да избягаш и не той е твоята истинска заслуга. Не си порастнал когато навеки си се лишил от детската си лудост, а когато си се научил полезно да си служиш с нея! Но ти погрешно считаш, че “отговорен” е човекът, който о`време е “помъдрял”, т.е. простил се е с детството си, изоставяйки в него този безценен дар – въпросната лудост. Това освен че е безотговорно, довежда те до онози твоя старческа немощ, поради която дори ухо не даваш за да чуеш, че в теб Детето още плаче…, защото от зор да си “отговорен”, редовно го наказваш за лудостта му…
Заради всичко това отнемам ти възможността да можеш да имаш бъдещето, което си представяш! Като всъщност нищо даже не съм ти отнел, но ти връщам твоята си лудост в действие, дори и да не си я искаш обратно. Което и да е представимо бъдеще не е мечтаното от тебе бъдеще, но ти ще имаш второто, защото то е ядрото на твоята лудост, която сега ти връщам, за да видиш сам в какво си превърнал мечтите си… И докато не се сдобриш отново с Детето в себе си, докато не позитивираш лудостта си така, че отново да станеш отговорен човек, ще продължаваш да си толкова…луд, че да виждаш в осъщественото свое мечтано бъдеще божие наказание сътворено лично за теб! Щом си сътвориш някоя нова още по-удобна представа за бъдещето, тя автоматично ще се превръща в неживяното от теб, но действително в своето действие твое минало, а отпред ще те пресреща все Мечтата и ще бъде тя нещо действително осъществено. И какво ще правиш с вече осъществените си мечти, а? На това твоят скъпоценен Опит може ли да те научи? Нищо удобно и сигурно няма в една такава ситуация, но то е нарочно, защото ако ти знаеше себе си като този, който е властелин на всяка престава, никога не би понечил да си представиш нещо по-малко от невъзможното! Днес то е невъзможно, но утре няма да е, защото в бъдещето си пристигаш успоредно с представата си за него, а утре самият ти ще си този, за когото невъзможното вчера е съвсем лесно осъществимо днес.
Да наваксваш имаш много относно себе си самия и “на стари години” ще ти се наложи да порастнеш, но гледай и да ти хареса, за което знакът е чувството, че се подмладяваш! Така, когато някой ден дойде ред да напуснеш този свят и това тяло, едно нещо никога няма да ти хрумне да си представиш – че има за какво да съжаляваш. Ще си живял като отговорен човек, който е потвърдил изначалното си съвършенство в сърцевината на осъществената си мечта, а точно това е паметта за теб самия. Каквото така си прибавиш, не може вече да ти бъде отнето, тъй като то представлява теб самия като твоето Само-Чувствие на успял човек.
Затова, когато виждаш, че “светът е полудял”, не питай мен с какво си го заслужил… Ти си виж там като как ще се оправяш! Аз просто ти казвам така: внимавай какво си представяш, че си заслужава да си пожелаваш!!! Не е страшно, повярвай! В това партньорство с мен ти си свърши своята част, а аз имам грижата за моята. Спокойно можеш да ми се довериш, защото вече би трябвало да си се убедил, че си разбирам от работата: няма да допусна да зачеркнеш в себе си своята детска лудост и винаги ще те довеждам до това бъдеще, което да живееш като настоящето, в което отново и отново да преоткриваш щастието да си едно порастнало дете, което не се е отучило да мечтае!
…А футурологът все пак наднича зад завесата:
- Как беше, а?!… Който никога не се е провалял в прогнозите си за бъдещето, нека пръв хвърли камък по мен! Хей!…Почакайте! Къде си мислите, че ще…избягате!? Хъм… Май, откровението ми не се получи както си го преставях… Обаче точно това едва ли е за чудене, нали?…