автор: URAGANNNN

Невнятна нежност ме обвива
и съм тих - почти мъгла,
плах и пяна ме облива,
галеща сред самотата зла.

И как желая мигом да те сгуша
и както майка своят плод,
да скрия те от тази суша,
в утробата на нов живот!

И само с обич да те храня
и да пулсираш заедно със мен,
далеч от грозната диканя,
на сивото във всеки ден!

И ти да знаеш - в меките ми гънки,
че страшни лакти бдят над теб,
за да строшат стрелите тънки,
на проклинащите мен и теб!

И да чуваш моето сърце,
как бие и изтласква любовта,
моята - към твоето сърце
и как поглъща твойта топлота!

И пиша стих, пронизващо дълбок
и шеметно към тебе се засилвам,
пронизал самотата ти със скок,
от посвещение - довека да те милвам!

98