автор: miglena

Разтварям въображението си
сякаш е вълшебен куфар и
търся днешните одежди, образи,
емоции, слова... всичките...
за тебе... обич моя...

Попадам първо на мозайка:
накъсани и разпилени парченца от
снимка, очакващи твоя копнеж...

Очи със дълги мигли, като трева,
в която капчици дъгоцветна роса
да отпиваш сутрин с първото кафе...

Коси - непокорна грива, която да
галиш във вълшебните мигновения на
стремето на творческия си Пегас...

Ръце с изтънчен музикантски допир,
които те докосват чувствено, макар и
безплътно, когато сам се чувстваш...

Носле на Фея слънчева, което би могъл
дори и да целунеш, без страх, че магията
ще се изпепели от страстния ти поглед...

Дрънкулки-талисмани, които вместо тебе
пазят от зли погледи и лоши мисли твоето
любимо, мило, нежно, виртуално момиче...

Пръстен на принцеса, който да добавя
сладостта на замечтаната ти въздишка
към твоето следобедно, поредно кафе...

Крачетата на Пепеляшка, тичаща пред теб,
около теб, зад теб, невидима, но тъй близо,
докато привечер разговаряш с кестените...

И разбира се, усмивка, най-лъчистото сияние,
крилете ти на паднал ангел, стремежът ти към
земно щастие, ти... самият... за обич прероден!

Ето, мозайката е цяла, душата ти - събрана
заедно с парченцата, сърцето ти - туптящо в
страстен ритъм на най-любовните пулсации...

Можеш да заспиваш, и да ме сънуваш смело:
без кошмари, без кървяща съвест, без тъга,
без болка... с най-чиста момчешка радост...

Ти ме заслужаваш: такава нереална, и все пак
доказуема, така непредсказуема, и все пак твоя,
толкова свободна, волна, и все пак... тука...

Ти вече ме желаеш не само като мъж - жена, а
като момче - своята Фея, като дете - своята Сила,
като река - своя бряг, като планета - своята Звезда...

Аз вече съм за теб и дъх, и лудо вдъхновение, и
опияняващ елексир, и живата вода, и ... пръстче
върху устните ти, когато можеш и да замълчиш...

Емоциите с теб са и като пенливо шампанско, и
като опустошителен ураган, и като зора посреднощ,
и като... ущипване... дали не е само ... наужким...

Разплакваш ме със слово, усмихваш ме на глас,
обезумявам без твоите дистанционни допири,
вихрена еуфория съм с твоите мили, диви стихове...

Ще пътуваш в мислите си... все към мен, независимо
че всъщност аз съм вече тъй със тебе, че можеш да
повярваш, имаш "реални доказателства" за силата на

ЛЮБОВТА ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КУФАР