автор: roza1

Очаквам те миг и отново се моля.
С измамното време разговор водя.

Ако те видя след бавните дни,
Усмивката моя деня ще смути..
Риска поемам да стопля кафето.
Ще си навиря несръчно нослето.
Ще се правя на горда.
А ще оставам покорна.
Ще те чакам в нощта омълчана
под Нова Луна, бяла и хладна.
Ти с очи ще й стоплиш ръцете
И мойте треперещи ръце-двете...
Ще усмихнем Луната поне за час
лунен прах ще се сипе над нас..

А стрелките сякаш са спрели.
Стоят неподвижни и уморени.
Препускай Време!
Искам мига!
Доведи го при мене!
Имай милост Време....

05.07.2004