 |  Нищо
няма да си кажем.
Не ще има утро.
Светът - отнесен
извън слепоочията.
Докосване
ласка
целувка
Рисувам контура на устните ти.
Бавно
нежно
яростно
страстно
задъхано
трескаво
отчаяно
пронизващо
сливане.
Бисерни струи живот.
Рисувам контура на рамото ти.
Отмалели
прегърнати
вкопчени
слети
в един пулс
в един дъх
в едно потръпване.
Шепотно обичам те
търси пролука.
Рисувам контура на свършека на света
внезапно загубил значение.
Публикувано от aurora на 05.07.2004 @ 13:29:01
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.55
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Щрихи" | Вход | 5 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Щрихи
от roza1 на 05.07.2004 @ 13:42:11
(Профил | Изпрати бележка) | Кому е нужен Света,
щом е в плен на Любовта!?
Поздрави!
Малко в повече е възбуждащо за този час на дена, но е много хубаво!:))
|
Re: Щрихи
от Nika на 05.07.2004 @ 15:56:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Светът, Роза, не пропуска да напомни за себе си, никога. Понякога ни отмъщава за безумното бягство, a понякога успяваме да намерим спасение :)) |
]
Re: Щрихи
от memory на 05.07.2004 @ 17:24:58
(Профил | Изпрати бележка) | Понеделник e. Чета те. И като Мечо Пух се чудя...
«Понеделник, когато е топло
аз си мисля за това-онова
и често в главата ми чопли
дали това е ОНОВА или онова - ТОВА»
:)
Силуети под лунна омая рисуваш. Отронваш въздишки.
Нощно. И диво е.
Има трепет. Има очакване.
Има и отчаяние.
Чудя се теб ли да питам защо, или лунно-дъждовните хора. Чуй как Луната на капки се стича.
Свършил се бил светът? Дали ТОВА със свършека на този свят е същото ОНОВА със зараждането на новия?
:)
|
Re: Щрихи
от Nika на 05.07.2004 @ 17:56:43
(Профил | Изпрати бележка) | Ето те. Радвам ти се :))
Това е ОНОВА, но също и ТОВА. Обичам да рисувам. Силуети, хищни целувки, силни чувства, любов като за последно... сякаш животът ми зависи от тези щрихи. Те ми спират дъха. :)))
Пишеш страхотно. Благодаря.
|
]
Re: Щрихи
от memory на 05.07.2004 @ 18:34:08
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност, напоследък често се навъртам тук. Попрочитам това-онова, а като потъна в реалността, понякога дори забравям, че ника ми виси тук. Като днес, например.
:)
На радостта само взаимност й подхожда. Мило е, че откликваш на неумело показаната ми радост с твоята.
Лейди, всеизвестен факт е, че светът е устроен недобре и нас често от това ни боли. Тъгата никога не свършва. Ние просто я изоставяме нейде. Загърбваме я. Докато споходи другиго. И този друг я сподели с нас. Тъй е било, така и ще бъде. Когато от думи започва да боли, те стават излишни. Каквото и да кажат тогава, думите все ще останат неразбрани. Най-много да отворят рани. И с ТОВА да срутят нечий свят и да предиввикат ОНОВА.
Красота има в такива щрихи. Незлобливи. Заредени. Спиращи дъха.
А ти не си само дъждовна, умееш и да си огнена. Но ТОВА си го знаеш, нали?
:)
|
]
Re: Щрихи
от Nika на 05.07.2004 @ 20:04:59
(Профил | Изпрати бележка) | Чувствам се предпочетена и няма да скрия, че вниманието ти ми доставя особено удоволствие.
memory, светът е устроен рационално и неговата логика не би ни наранила, ако не бяхме така подвластни на илюзиите си. Нека не държим света отговорен за раните, които си нанасяме един на друг. Той няма нищо общо.
memory, пронизващата тъга също спира дъха. Без нея е невъзможно пронизващо начало.
memory, срутват се само измислени светове. Истинските са непоклатими.
А аз винаги имам нужда от много дъжд, заради огъня в себе си :))) |
]
Re: Щрихи
от memory на 05.07.2004 @ 20:21:28
(Профил | Изпрати бележка) | Светът ми е реален. Потискащо реален. Комай в този свят нищо не ме отмина. Сетих радост и мъка. Смърт профуча близо край мен. Разбрах възторг какво е. Безпощадност. Скованост от умора. Еуфория. И трепетно очакване. Единственост познах. Признателност, неблагодарност. Желание. Споделеност. Самота. Добро. Болка. Полагах много начала. Може това да е била логиката на моят реален свят. Без илюзии. Но не намерих отговор дали ТОВА, че е зрим го прави истинският?
Да идва дъжд. Той носи поне обещание за ОНОВА. Какво ли се крие оттатък?
:)
|
]
Re: Щрихи
от Nika на 05.07.2004 @ 20:43:54
(Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, memory, твоят живот е богатство и дълбочина. Ако можех, бих ти спестила цялата болка и бих ти подарила щастие. Толкова щастие, че да ти стигне за целия ти живот.
Логиката, memory, е в пъстротата и в скритото равновесие. Добро и зло. Екстаз и болка. Живот и смърт. Ако в едната везна има много, в другата също. Все едно дали ни харесва, така е отредено.
Истинският свят, казваш... Мисля си, че можем да го усетим със сърцето. Заслушай се... Някой тихо припява в душата ти, нежно-любовно, без думи... Не ме питай какво има отвъд дъжда, не ме питай...
|
]
Re: Щрихи
от memory на 05.07.2004 @ 21:09:37
(Профил | Изпрати бележка) | Аз не се оплаквам, Nika. Задавам си въпроси. Животът ми е такъв, какъвто е. Не искам замени, нито да ми се спестява нещо. Ти сама го каза: има равновесие. Няма как да видим светлината, ако не отмием от очите си мрака. Нито бихме сетили радост без горест. Как бихме разпознавали добрите хора, ако не си патехме от лоши. Как да се възторгваме на искреността, ако не смъкнем маската на фалша.
Иска ми се само някога да придобия онази яснота, с която сложното да правя просто. Знам, много искам.
А ти не опитвай да ме спреш. Какво има отвъд дъжда? Прозрения?
:)
|
]
Re: Щрихи
от Nika на 05.07.2004 @ 21:24:59
(Профил | Изпрати бележка) | Извини ме, ако съм се изразила неточно. Исках да изкажа възхищението си от теб :)
Моят вътрешен свят е простичък и ясен. Палитра с основни цветове. Ще ми се да можех да правя отношенията си с другите също толкова простички и ясни. Не умея и все се забърквам. Познанието ми струва болка.
Нали дъждът винаги идва,
съблича до същност
дъждовните хора
и после правят
любов...
Прости за авто-цитата. :) |
]
Re: Щрихи
от memory на 05.07.2004 @ 21:57:58
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога се забъркваме в сложни отношения, ако не се окажат точните хора на точното място по точното време. Познанието обичайно носи болка.
Нещата, които носят радост са наистина простички. Представи си само... Да си с приятел. Наоколо да е уютно, предразполагащо. Облекло спортно, удобно. По масата се търкаля какво_ли_не, все неща, осигуряващи комфорта, но без да разсейват. Разхвърляли сте снимки, спомени, подхвърляте си ябълки. Отпивате на малки глътки вино. Разказвате си задъхано последните пет години. За децата, за душата, за любовите. За суматохата, суетата и умората, която носят. Изпивате по чаша, две. После спирате да ги броите. Идва ред на кафето. Цигарите димят, пепелниците преливат и пепел се сипе по покривката. Радио бръмчи нелепо около вас. Опитва се да ви тревожи. Някой от вас решително го изключва. Пуска музика. Нещо тъжно, нега ви обзема, заспивате от вино. И после – но чак после – някой ще отпътува с влак надалеч.
Усещаш ли? Има го момента. Има “тук_и_сега”. Има го ОНОВА - неповторимото, единственото, споделеното изживяване.
Не се извинявай за авто-цитата. Не е нелепо.
Нелепо би било да изпреварваш себе си.
Разприказвахте ме, лейди. Засрамвам се.
:)
|
]
Re: Щрихи
от Nika на 05.07.2004 @ 22:04:09
(Профил | Изпрати бележка) | Не е уместно да се извиняваш.
memory, имаш ли вино и ябълки?
Усещам. Мирише на дъжд... :)) |
]
Re: Щрихи
от memory на 05.07.2004 @ 22:12:08
(Профил | Изпрати бележка) | Широко се усмихнах:)))
Виното е тук. Носи ябълки, снимки и спомени.
Не носи чадър, или дъждобран. Търси ме оттатък хълма, след житата. Зад старата мелница. На оградата се вее душата ми, с възторг разрушена.
О, щях да забравя. Не гази в потока.
:) |
]
Re: Щрихи
от Nika на 05.07.2004 @ 22:17:21
(Профил | Изпрати бележка) | Вино щом има, кому са притрябвали ябълки? :)))
Чадър няма, ще си нося статива и богата палитра.
Дали ще разказваме спомени или ново начало ще почваме?
Все някога няма да се разминем. Сега тръгвам. Очаквай ме утре.
Удоволствие беше. Отново :))) |
]
Re: Щрихи
от memory на 05.07.2004 @ 22:26:20
(Профил | Изпрати бележка) | Когато има спомени има и ново начало:)
Ти сигурно нямаш представа. Чашата ми с кафе се разплиска.
Ще затварям фабриката вече, лейди.
Осигурихте изключителен финал за дългия ми, уморителен ден. Благодаря.
:) |
]
Re: Щрихи
от Sarah на 05.07.2004 @ 17:34:25
(Профил | Изпрати бележка) | Няма по-градивно нещо на света от човешката споделеност. Няма!
Благодаря ти, че така красиво и проникващо си го написала! |
Re: Щрихи
от Nika на 05.07.2004 @ 17:58:50
(Профил | Изпрати бележка) | Няма нищо по-прекрасно на света от споделения миг. Нищо не е вечно, освен мига :))
Благодаря, за мен бе удоволствие :) |
]
Re: Щрихи
от Nika на 05.07.2004 @ 18:55:07
(Профил | Изпрати бележка) | Не мога за бога бе, и за дявола не мога, нито за космоса, нито за пчеличките, не мога :)
Мога само за себе си. Почти само за себе си :))) |
]
Re: Щрихи
от ANG на 10.07.2004 @ 17:43:39
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | Хайде бе,
пишеш сам за мен
не сам за себе си и от себе си
пишеш и за който и да е друг
взет отделно
щото проникваш
На мен ми влиза - иначе щях да го отмина.
Но до този момент не съм прочел нещо твое, което да заслужава участта на малка гара.
И ако си мислиш,
че те прехвлавам или те свалям - лъжеш се.
(холоиграми в матрицата сме - нищо не е реално)
Чау-Чау
|
Re: Щрихи
от Nika на 10.07.2004 @ 19:42:14
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, ако проникването е болезнено, извинявай...
А ти наистина ли не ме сваляш? :)
ANG, сега сериозно, майната им на матрицата и на всички холограми, АЗ съм ИСТИНСКА! ЖИВА съм! |
]
Re: Щрихи
от ANG на 13.07.2004 @ 23:51:59
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | е, жива, истинска - не знаех че тук на земята имало и такива. Ти просто си Богиня.
Що се отнася до проникването и свалянето - болезнеността отпада по презумпция - иначе е тъпо и преди и по време на и след |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 748
ХуЛитери: 3
Всичко: 751
Онлайн сега:
