автор: kristi

От знаците в кръвта ни, зная -
ще се превърнеш
в изгревния кон,
галопа му, напред табуна,
ще дочакаш.
А въглените- петопръста графика
по камъните ,
острите, крайъгълните,
с копитата, белязани,
ще изгасиш.
И гривата ти - еднострунен стон -
ще те разкаже
с нотите на песенно огнище,
с вибрации на вятър, луднал,
след несъвършените крила
на ангели,
след бездните
на калният потоп,
във сипеите абортирал,
след всичките сълзи на орхидеи
и търсещи дамгата,
скитници.
Обричането знам,
ще те разплаче.
В сълзите си – разжарено огнище –
дори да си
самото съвършенство,
дори да си
за кладата измислена причина,
ще бъдеш ти –
обрекъл се на мене, двойник,
обяздил юлските звезди,
изригнал вулканично
и белязал ме…

Обичам те, проклетнико!