автор: sabin

Той знае дори извивките и неравностите на улиците както скулпторът усеща материала с ръцете и душата си.
Очите и ушите му са попили всички шумове и миризми на вещите и хората, най-силно на контейнерите. Усеща ги. А не беше така. През паметта му като в развълнувана вода прииждат и си отиват вълни. Прибой и отлив... И все така... Сигурна работа, топла храна. Кога ли беше това. Минали са като че ли епохи. Но защо ли трябва да се връща пак в мислите си там в завода...Разбираше се с колегите си. Работата беше напрегната и тежка...Но сигурна
И тя му носеше пари и някакви удоволствия. Но дойде Деветата вълна на Десети ноември и разби всички малки и крехки лодки...И неговата. И оттогава...Работата му беше да може да устоява на всеки удар на съдбата. От църквата благотворител
но помагаха в началото...кое дрехи, кое топла храна. Но нещата се объркаха...
Пък и много се събраха около обществения казан, наречен контейнер...И за там трябваха сили и невероятни умения. Докато си ги създаде, мина доста време. Беше мекушав и отстъпчив. Но свикна..

Човешкото многолюдие го дразни. Пък и огромното разминаване между редовните и него- изпадналият от каруцата, все по-вече се засилва...Не може и да бъде по друг начин. Въпреки, че всеки един от Тях ,редовните е потенци
ален член на неформалната им общност...Сънищата му /кратки и напрегнати/ в началото, бяха изпълнени както с приятни спомени така и с ужаси. Но ужасите като че ли бяха съновидения денонощни...Знаеше ли някой, сещаше ли се , че
вместо да го гледат с презрение, отвратени от миризмата и отчаяния му вид, в него все още живееше човекът. Вчера например намери в контейнера освен изхвърлена храна и книги- на класици /както за тези писатели в училище литераторът се изразяваше/.Докъде бяха стигнали редовните...че и плочи, касети и дори репродукция на картина /мъж на маса пред чаша в лилаво нарисувана /спомняше му нещо, но не можеше да се сети кой беше художникът... Въпросът беше- защо нормалните изхвърляха такива ценни неща...И си задаваше въпроси и си задаваше.
А нямаше и един, който да му отговори. Всички бяха улисани в усилията си да
се спасят за да не изпаднат и те като него... скитник...

Но никога не протегна ръка за просия...