автор: sarce_za_teb

Най-тъжно е, когато любовта си тръгва,
след себе си затръшва сто врати.
Стоиш на края на света
и жива кинолентата върви...
Край тебе хора, улици и сгради,
чужди гласове, държави, залези,
безлуние по пълнолуние,
настъпани звезди, ти търсиш своята
и свири тъжна музика...
Боли... от нечие безлюбие,
Боли по пълнолуние, боли...