автор: Stasja

вървя по стръмното
годините се свиват

търкалям своята вина по сипея
и я зазиждам

да оковеш смъртта
е като да прекъснеш линията на живота

привързвам се към наказанието с митологии
стокхолмският синдром е вкоренен в сърцето ми

от камък са минутите и все по-трудно
по стръмнината ги придвижвам
но те не падат по очи
обречени да са безмислен жребий

не може никой да измисли този свят
освен ако не е
особен разказвач на приказки
или самотен гений

от епоса строя врата за живите

през нея преминаваме последни

издигам дом във който да побирам
отпадъци от върхове
и бездни