автор: meiia

Гласът ти,глас на сгорещено какао,
на шоколад с малки паченца бадеми,
топъл,но дрезгав понякога от цигарите,
в паузи,хищно изчакващ да те приема...
Този глас ти ми изпрати вместо букети,
вместо рози уханни и мъртви послания.
В този глас искаше целия да те усетя
и да ти дам най-трудните си обещания.
И го сторих безгласно пред тебе в ефира.
А ти говореше на душата ми непрестанно
с тихи думи,които навсякъде ме намираха,
и ме караха да се усещам гола и странна.
Гласът ти,скрил на хищника цялата сила
и дъха на любовника чакан,нежен и вечен,
този глас ме настига,дори да съм скрила
и от себе си любовта към тебе,далечния.
Кашляш,за това са виновни цигарите...
Аз мълча.За това са виновни чувствата.
И ме галиш тихо,с глас на огън догарящ.
Да прелъстяваш с отсъствие е изкуство.
Обладал тишината,и мен,бавно затваряш.
Говори ми още и още. За да те чувствам.