автор: kristi

Вода забравена -
по устните изгубила смеха,
роса на камък -
в сънища и тайни изгоряла,
във мен смаляват се
и мисълта ми за смъртта,
във кладенеца
пресушен потъва, мамо.
Айръче жад -
покълнало едва в страха ми,
и вишната -
със корени във мойто детство,
смаляват се и те,
изхлипват някъде в прахта,
полепнала
задъхано, окаляла нозете ми.
Почакай, мамо,
почакай ме до тате - малка,
отворила за
грешната си дъщеря вратата.
Завърна ли се,
в сълза на Божията майка
ще ме пречистиш,
и уморена ще заплача...