Четири стени.Наплъстена самота
Между фугите се лее песен
За странната луда жена,
Замълчи сърце,смени я
тази честота...а то неиска.
Тръгва да разказва
Домът й лесно се познава
Ще нагазите във локви
от сълзи,избутани отвън
да не сеща колко мокри
животът й нестихващ сън
Смеха й станал лодка
С покой я отдавна облада
Нима открила е лудата находка -
на щастието безценната следа
Излезе лудата и днес
душата си да поразходи.
Да търси своя поет
сред множеството роби
А откри ли го - можеби...
За посветен стих неразбра и дали
поетът оставяше нощем пред дома й цветя
А какво и даде той...Какво...
Две думи по топли от огнище
в необятното на меко кресло
подари и безкрайното нищо.
От неговото докосване
осезаемото й бе отишло
по- далеч от реалното
Миг красота...
И лудата...тя не оздравя...