автор: milcho

Отболях, отшумях, отгърмях, изгорях чак!
Вече сам съм, сам съм, вече, съм на червено!
А навънка е пролет, няма сняг и кълнят кълнове пак,
Ала влака свири и се спуска (бързо) надолу на семафор зелено.

Как стана така, все се чудя, “тъп” съм , оня чудак,
като онези “тъпаци” съм, в същност, които сме ние.
И защо все така става, с оня, нашия “тъпия” влак,
и защо има само (“вакарелски”) спирачи които не пеят я вият!

И защо все така, все протягам ръцете си бял?
Гледам духа вятърът, чак ми свири оркестър в ушите,
оня вятър който ми пее – Хей, дали си живял,
или просто, хей така, си, си гледал как минават си дните?

И посягам със картата, в АТМ-а Му пъхам в се цял,
Питам се още, още колко ли, а и как ми е отредено?
Ала той скърца зъби, и факт, ето (само) един лист, бяло бял,
а там май пише -“Ресто (драги), не струваш” ...
всъщност си,
на червено!

Милчо КИРИЛОВ

04.03.2008 9:35 ЕЕТ, София
PS. “Из цикъла, цветя - Цветков, цветя - Милче”
ATM: Automated teller machine = Банкомат,
но и препретка към "Fortune Teller Machine" (FTM).