автор: Silver Wolfess

В душата ми не влизай крадешком.
Отворена е, простичка направа -
небе, подпряно с кръст и със пирон,
без катинари, без врата кована.
До рамо са житата ми по ръст -
достатъчни за всичките ми гладни,
но моля те – изтрий нозе отвън -
от кални стъпки може да заплаче.
Ще се удави в рукналия дъжд,
а после ще засъска суховеят
и питосът ще зейне – празен съд,
от пустош и очите ще немеят.
И думите пред прага съблечи.
Не вярвам в гръмогласните поеми.
Разказвай се с езика на щурци.
Дочуя ли ги, вече си във мене.

04.03.2007