автор: prizracheto

Пораснала....
Не мисля....
Поумняла- може би...
Едва ли!
В огледалото не виждам бръчки,
а само белези от падане!
Пречупих се пред детските си спомени!
Обрули вятъра тъгата
и отчаяна аз търся дните минали!
И лактите одрани!
И коленете ми охлузени.
Дори и дрехите отново изпоцапани!
Намирам ги в сегашната си работа!
Във тръпката на часовете,
сред децата!
Усещам, че съм си онази старата,
незавършена и непозната!
Отново радвам се на мъничките мравки,
и целя с орехи пчелите!
Докато не ме подгонят по полята,
и не ме пронижат пак със срашното си жило!
Опитвам се да преброя звездите,
докато лежа на мекото одеало!
Постлано на балкона малък,
където буболечки нощем лазят!
И крия мъничките котки,
под леглото,
докато не чуе баба как проплакват жално!
И храня кученца бездомни под познатата
стара пързалка!
Обирам вечер лешниковите дръвчета,
със най- добрия ми приятел!
И пак ме заболява днес корема-
може би, защото съм преяла?!
Накрая лягам си- на белите чаршафи,
с одрани лакти и с охлузени крака!
Очаквам баба, дядо, да ми кажат лека нощ,
а аз щастлива да заспя!