автор: the_angel_of_hope

Аз силно вярвах в теб!
Бях готова да те следвам през огън и през лед.
В погледа ти виждах топлотата,
която сгряваше ми душата.

Всеки път,когато мислех,че е умряла любовта,
тя пак възкръсваше от пепелта.
Че не съм ти безразлична знаех
и тайно за теб мечтаех.
Щом те видех,болката започваше да отшумява,
а сърцето от тъгата да се спасява.
Когато ме караше да се смея,
аз отново чувствах,че живея.
Тогава,без да разбера как,свърши любовта,
прекършиха се моите крила.
Всичко започна и свърши изведнъж,
като топъл летен дъжд!
И вече трябва да призная,
че дошъл е края.
Ти си прекалено далече
и аз не мога да те върна вече.
Няма да те нападам с обвинения
и не чакам извинения.
Ти беше моето вдъхновение,
ти беше моето спасение,
ти ме измъкна от пропастта
и ми вдъхна вяра в любовта.
Сега живота си ще сложа в ред
и без теб ще продължа напред!