Дали ще бъде пламък пролетта,
когато раждаше се нашата наслада,
когато страст кървеше в любовтта,
когато в секса имаше награда?
Влудявящо препускахме с тела,
едно в друго впити,
изтръпнали изпивахме потта,
от сласт на дни с похот пропити...
Ароматно идваше при нас,
желанието неприкрито,
и пак оставаше до час,
кафето неизпито...
Строшени чаши порцелан,
тигана с пръски от загрято
и пак на стария диван,
посрещахме любовното си лято