автор: Liulina

Потънали в своето проблясване,
слънцата греят през прозорците,
остриетата им пряка светлина,
пробождат бързотворците!

Скроени като нескопосана дреха,
излизат песните им глухи,
последвали от утрото пътека,
слънцата раждат своето Аз!

Отекват мислите им неразбудени,
разцъфват като сладък плод,
колосаните дрипи са изхвърлени,
с усмивка грейват в своя път...

Слънцата гледат през прозорците...
а там е изгрева един,
за новите,за бързотворците,
да пием! - до един!