автор: Liulina

ЗАГЛЕДАН В ПОПЪТНИЯ ВЯТЪР,
човече не виждаш ли стопа,
а сенките бухнала плесен,
коята на портата тропа?

Не виждаш ли немите думи,
безкрайното скърцащо утре,
загърнати са помежду ни,
и бъркат с пръсти ...навътре.

Очите ти слети с вятъра носещ,
не виждат ли моето послание,
ще го изпея в ефира просещ,
усмивка,от думите знание...

Ти си студена епоха,
влудяващо тропане в мисъл,
законно ли е да ме будиш,
във вятъра, тропот улисал?