Като фея бяла иде пролетта,
тихо тоалета си оправя,
дипли сръчно своите чудеса -
и за мене също не забравя:
във душата ми стаената тъга
моделира във надежда бяла,
оживи застинала сълза
и със добрина обля ме цяла.
Със предчувствие за обич ме дари.
Пръсна цвят във клони остарели.
Чакам този, който във зори
нежно ще посегне да ме вземе.