автор: bedstvieto

Трета сутрин слънцето хвърляше закачливо лъчите си , в леглото на г-ца Д . Трета сутрин тя изпитваше неописуемото удоволствие да се събужда в селската къща на г-н Н и да не мисли за нищо .
В тази трета сутрин обаче слънчевата ласка беше придружена от несвойствен шум под завивките на г-ца Д . Тя се изправи бързо в леглото , разгонвайки последните мързеливи акорди на съня . Ами да , или полудяваше бавно или наистина нещо скимтеше в завивките . Тя дръпна бързо шалтето и от там се подадоха две ухилени муцунки , а задъхан сетер се хвърли с майчинска загриженост към тях . Вратата се отвори с трясък и двете хлапета се нахвърлиха с писъци на щастие върху майка си . Все още шокирана г-ца Д търсеше отчаяно г-н Н в цялата обстановка . Той се показа ухилен на врата :
- Харесват ли ти ?
- Кое ? – попита крайно несигурна тя
- Това са борзоичета , подарък от мен , за теб . Винаги си умирала за хрътки , сега имаш две ... И един сетер ...
Г-ца Д се усмихна с цялото чувство на задоволство , което се съдържаше в нея и скочи от леглото решена да разходи всичките си питомници . 20 минути по – късно тя изхвърча , почти отнесла г-н Н влачейки едва проходилия си син и обърканите бебета- хрътки . Останалите я следваха на собствен ход .
Вечерта се спускаше хладна и омайна . Всички бяха уморени и доволни след ден прекаран на поляните на Рила . Г-ца Д паркира в двора и започна да пренася бебета и деца . Само сетера се устреми , като стрела към кухнята ,сядайки послушно , за да си заслужи вечерята . Г-н Н се появи , за да помогне . Половин час по късно г-ца Д слезе в трапезарията ,за да вечеря , а там....
Пред чаша уиски стоеше съвършения принц , с който г-цата беше прекарала не една и две нощи на сън. Дълбоки , сини очи я оглеждаха нахално , плътни устни отпиваха от чашата , карайки гърлото и да се стяга ...
- Запознай се с г-н А ....Но всъщност той е достатъчно известен и мисля , че го познаваш . Парадоксалното е , че той от дълго време искаше да ви срещна , защото вярваш или не неговата история е досущ като твоята .
- И колко деца имаш от различни жени ? – изтърси ни в клин, ни в ръкав г-ца Д
- Не знам със сигурност – каза г-н А и започна да се смее с пълно гърло – За всеки случай за двете за който знам полагам грижи .
Голямото мартини вля малко силици в обърканата г-ца . Двата мъника – борзои се бяха настанили вече удобно в топлата прегръдка на дивана и доволно цирикаха облегнати в господарката си . Сетера ги гледаше любовно , но стоеше на страж в краката на стопанката си .
- Г-н А реши да се отбие при нас да ни прави компания в остатъка от ваканцията си . Той завърши едно доста дълго и изнурително турне и твърди , че ще се чувства щастлив и отпочинал с нас .
- Аз не готвя , пак наникъде отсече г-ца Д
- Аз и не очаквам това – усмихнаха се двете сини очи – ние с г-н Н сме тук , за да служим вярно на нашата дама и нейната свита
Г-цата беше ужасена от държанието си . Рядко и се случваше да говори толкова несвързано . През остатъка от вечерта беше решила твърдо да мълчи . Телефонът обаче вече нервно звънеше . Г-ца Д погледна уморено беше най – първия и съпруг . Излючи го почти невъзмутимо и се обърна към синеокото съкровище , което беше открила случайно в дън провинцията .


Дните летяха шеметно . Г-н Н виждаше , че се заражда нещо ново между две изстрадали сърца и се хвърляше все по – самоотвержено в забавления с децата и палетата , потушавайки собствената си болка . Г-ца Д цъфтеше . Тя преоткриваше изгубената си любов и пееше от щастие . Г-н А и отговаряше със същата искреност и прямота .И двамата след това споделяха на дълго и на широко с г-н Н , а той не спираше да се диви на таланта си да събира души . Всяка вечер , когато оставаха сами , г-н А вземаше китарата и пееше за г-ца Д . Той беше звезда , а тя беше безкрайно поласкана , че пее за нея . Той композираше ... Пак за нея ... А слънцето грееше все по ярко и спояваше се повече душите им една към друга.


Големия град посрещна г-ца Д с неприкрито неодобрение . Тя се почувства отново нещастна и изгубена . Несигурна... А призраците от миналото се завръщаха , за да я нараняват . Беше открила къщата на мечтите си , на брега на езеро и бързо бе уредила покупката . Успоредно с това се нае с амбициозния проект да вземе живота си ръце и най-после да заработи за себе си . Г-дата Н и А стояха кавалерски зад гърба и . Дните се нижеха от импресии в дълбоки депресии . Г-ца Д продължааше да отказва категорично да сподели леглото на г-н А , а той за нейно нещастие продължаваше търпеливо да чака. Вестниците бяха започнали да бълват вече клюки за новото завоевание на г-н А . Така до онази паметна вечер , когато...
- Скъпа , наистина не мога да издържам вече – това беше г-н А
- Сега бутилката ли говори в теб ? – изтърси г- ца Д
- Не , мила , ако не си забелязала аз съм мъж !
„ А аз съм жена , мама му стара „ си помислии нервната г-ца и повлече г-н А към новите си покои , в новата си къща . Дрехи валяха покрай благодарните погледи на двете млади хрътки , които с възторг ги правеха на парцали . Играта им прерастваше във вакханалия на луда радост , докато сетера се беше настанил на входа на вратата им , за да се наслади на любовното представление . Дъвката отзовала се пред муцуната му беше като неочакван бонус . Той заочна да мляска широко , докато наблюдаваше борещата се прелест под чршафите . Спря , когато джвакалото залепна за дясната му буза и той нещастно регистрира , че ножицата е играе на другия ден. За сметка на това стенанията стряскаха съня му през цялата нощ .На сутринта беше съсипан .Видя му се , че любимата г-ца Д е по – слаба от всякога и почти се беше претеснил преди да види г-н А . Та той залиташе ! Приличаше на немощна кора от лимон . А лицето му грееше в някакъв неестествен блясък . Преди още сетера да беше успял да избяга , чинии се посипаха от масата и двамата луди бяха отгоре и отдадени един на друг върху нея . Това което правеха дори според сетера не беше пристойно за детски очи . Така че подгони кутретата към градината .
Ден , два , вече месец родължаваше тази лудост . Сякаш край нямаше . Г-н Н се притесняваше за приятелите си . Не ги виждаше , рядко ги чуваше и все ги хващаше в неудобен момент , до деня в който ...
- Ще се женя ! – г-ца Д пищеше в еуфория в слушалката
- Баси майката !
След 10 минути ...
- Брат не мога , ще се женя за нея , не мога да рискувам да я вземе някой друг !- г-н А говореше бързо и развълнувано
- Е баси майката !
Г-н Н се отпусна на стола замислено , а след това обяви в ефир , че надеждите на много момичета умират в този ден ... Г-н А е официално сгоден.


Шеметната сватбена подготовка беше в разгара си . Г-ца Д се шмугваше ту в една , ту в друга безумна рокля. Оглеждаше се в огледалото , а после ядно я смотаваше в краката си . Беше седмия магазин , а тя така и не беше открила нищо , което да не я прави да изглежда като разтревожена , кудкудякаща квачка . Телефона и звънеше постоянно . Звънеше , докато г-н А не го погуби с чука за пържоли , а малките борзойски изчадия не заровиха остатъците му в градината . Настана безоблачен покой и предсемейно щастие . Всичко щеше да е прекрасно , ако ревността не душеше безмилостно горката г-ца Д . Освен ревността и тази неописуема несигурност в безоблачния и трети брак .
Във времето на сватбената си подготовка младата бивша провинциалистка се нае с тежката задача да се прави на частен детектив . Тя отказваше да повярва ,че г–н А има н на брой срещи с млади жени , както откзваше да повярва , че успява да изпие силиците нощем на този великолепен екземпляр . И въпреки че той ежедневно се кълнеше , че тя е имала тигри в рода си , г- цата не вярваше и не вярваше ...
Стоеше в колата и ядно си гризеше кожичките на поредния светофар . Новото субару беше профучало преди малко порай нея . Жълто и ... Зелено. Г-ца Д натисна газта до дупка . Чистия глас на хондата изрева и тя се втурна напред със всичките си 140 коня . Докато не спря в синия задник на лъскавия галеник на нейния годеник . Той гледаше изумено в огледалото бъдещата си жена . Слезе от колата и в минутата в която г-ца Д беше сигурна , че с нея е свършено ...
- Добре ли си , миличка ? Всичко наред ли е , удари ли се ?
Г-ца Д подсмърчаше театрално , хващайки на фокус с едно око измъкващата се от колата жена . Бесовете я държаха за гърлото , но продължаваше да се свива в ръцете на своя любим.
- Добре съм , скъпи , колата ... ?
- Нищо няма , миличко , тенекии ще я оправим...
- А дамата с теб ? - въпроса за висна за секунди като нещо , което никога не трябва да виси в един мъж
- Запознай се с менажера на групата , крайно време беше . – г- н А я поведе към ошашавената жена .
„Тя е стара , по дяволите !” разкаяно си помисли г-ца Д . И как по дяволите от всички коли на кръстовището изникна точно той ? За да се блъсне в него ... Г-ца Д се усмихвше извинително и благодареше на всички богове , че г-н А не е разбрал , за пъклените и кроежи .