И пак е март. И някъде вали.
И някъде продънва небесата
категоричен първороден вик.
Поемам дъх. Но още не е лято.
И пролет не е още. Просто март;
животът изтънял от студ и грижи
с една китара на раздърпан бард
по грифа учестено пръсти движи.
Вибрират струни, млъкват тишини,
по клоните трептят подкожно листи.
Но още не е пролет. И вали.
Мирише ми на песен. И на чисто.