За вас, госпожо моя,
пиша тази песен!
Заради пътят, по който вървя!
А пътят не е никак лесен!
Благодаря, затуй, че ми показахте,
най- прекрасните в живота ми неща!
Как да пиша стихове,
и как римите буйни да подредя!
Благодаря ви, за това,
че мога днес аз да разкажа,
живота си във стих неуловим!
И някой ден ще мога да поправям,
малките си грешки, за да заблести!
Как липсват ми часовете прекарани,
във малката стая- на малкият чин!
Минават годините бързо!
И на вас, ви липсват нали?
Недейте да страдате,
защото сте в нашите малки сърца!
Във спомените незабравени,
донасящи радост и малко тъга!