автор: sabin

Ти си горчивата усмивка на честния човек
и последния петак на поета останал извън строя,
ранната утрин на пролетта свежа си. Проглеждам
с теб в доброто към което се стремя и за което се боря...

Ти си моят ритъм,ти си ми чувството любовно
и мисълта,която ме държи буден в нощите кратки.
Ти си моята горчилка,моето падение и гордост...
Колко дълго те дирих,губя те... И те търся пак...