автор: miglena

Обичам те... Много те обичам...
Обичам... Безкрайно обичам...
Обич... Ахх, свършиха листенцата...

Греховна съм... Много съм греховна...
Грехове... Съгрешихме с тебе, Мили...
Грях... Аххх, какво означаваше това?!

Грешки...Не вярвам в "погрешността".
Има правилни и неправилни отговори.
Верният отговор е винаги само един,
въпросите обаче са ... безброй...

Промяната във въпроса, или във
времето и обстоятелствата на задаването му,
води до нов верен отговор. Понякога.

На СЛОЖНИТЕ въпроси, в ТРУДНИ
ситуации, правилният отговор ИЗГЛЕЖДА
за повечето обикновени хора... ПОГРЕШЕН.

Затова се вглеждам в мистериите на живота
и зная, че логиката е недостатъчна, за да
удовлетвори духовните нужди и стремежи.

Свободният дух разчупва логичността, за да
има възможност да изпълнявава невероятната
мисия, наречена ... земно съществуване.

Мисията ми е стремеж към покоряване на
невъзможното. С теб, всичко е възможно, дори
"НЕ" да се превърне в "МНОГО" и "БЕЗКРАЙ"...


Играя... Много играя живота...
Живея... Ти живееш играта...
Играта е важна... Не играчите...

Живея ден за ден. Ден по ден. Играя игри,
които си заслужават времето и усилията.
Не победата, играта е целта. Не се отказвам.
Не се предавам. Винаги има следваща игра.
Загубата е нищо. Предам ли се, това е краят.

Ако играя по правилата, по-скоро ще ме победят.
Създавам свои правила - така играта е "моя".
Очаквам неочакваното. Всичко е избор на ...
следващия ход, на поредната нова игра.

Залагам само себе си. Затова играта на живот
НЕ Е ЗАБАВЛЕНИЕ, а единственото сериозно нещо
на света. Но бих загубила ако приема НАСЕРИОЗНО
Играта... Живота... Виртуалността... Играчите...


Споделям...Слова...
Съчинявам... Словоприказност...
Слово... Безмълвност...

Словото е образът на мисълта. Мисълта е форма на
Разума. Разумът не може да бъде осмислен от...
по-низш разум. Нищо не може да се осмисли напълно.
И не трябва. Няма нищо за осмисляне. Просто живей.

Какво са словата? Всичко съществено е по-първично...
Но докато имаш какво да кажеш си жив, нужен, докато
изразяваш света и себе си, смъртта не те докосва...


Чудеса... Много чудеса...
Чудесен си... Неописемо чудо...
Чудесии.. Не са чудесиии...

Вярвам в чудесата, и те започват да изглеждат
реални, достижими, истински, на ръка разстояние...

Представям си необятността на света:
това е всъщност... твоят образ...
Представи си мен: това е центърът
на твоя вълшебен свят, на словесността.
Ние сме само отражения на божествената искра.

Винаги си лице в лице с моите образи и отражения.
Неземните ти очи ме следват и виждат навсякъде.
Мисли за мен, и ще превръщаш живота в любов. В

ЧУДО...

ЩЕ ВИДИШ ЧУДЕСАТА... Как ще те обичам безгреховно,
всеки избор ще е правилният, мисиите ще са възможни,
игра и живот ще са едно и също, словата ще те оставят
бездиханен и безмълвен... Всичко ще започне отначало,
когато ми подариш с обич, страст и с една мъжка сълза
не душата, не сърцето си, а цвете с ...бели листенца...