автор: Liulina

Разтвори се ... вратата на потока
и той изхвръкна заклокочи,
в него плуваха доброто и порока,
душата ми в него скочи.

Рискува да е опетнена,
но топлата вода привлича,
надяваше се да е окрилена,
затова след слънцето затича.

Доброто я прегърна и и рече:
-Ела раздавай топлината!
Порока на водата я обрече
и сложи на челото отпечатък...

Времето направи място,
на препатилото тяло,
колко пориви от пясък,
покрай водното начало...