автор: mi_me_to

Ела тази вечер,
ела късно през нощта
прозорецът ми виж,че свети
Чакам те ела...

В главата ми е хаос от силуети
отпусната е моята ръка
тъгата ми изпи всичките сюжети
Къде си приятелю,ела...

Лунна светлина не ме огрява
прозорецът ми бил й тесен
а душата спре ли светове да създава
знаеш,хваща плесен

Пръснатите листи из стаята
неподострен молива стой
на красивото чувство омаята
с недопушена цигара в очите ми дими

Само прозорецът ми още свети
нахлу през него вечерния мрак
от нетърсени и недадени обети
терзае ме пак и пак...

Ела,тихо при мене влез
постой за малко приятелю мой
разкажи ми за твоето днес
подари ми от твоя покой

На тръгване прозорецът ми пак ще свети
а отвън ще се усмихваш ти
как трепереща ръка реди куплети
от музата на най-светлите очи