автор: URAGANNNN

Ти там висиш,потънал в прах,
сам,забравен,страдащ и студен,
като смъртта и този прах,
дете е на един ужасен ден...

Сега ТЕ гледам и с очите насълзени,
виждам ТЕБ сред крясъци и гмеж,
как стенеш...тръни...кръв...очи обляни,
как страдаш разпнат като леш!

Тълпа от хора,НЕ-животни
и няма милост(а кога ли има?)
и виждам-пръсти гнусни,потни,
нагоре,към ЕДИН от трима.

Дочувам как сърцето ТИ пищи,
като мушица в огън без сърце,
как в струйките от кръв крещи,
към Любящото,а Гневно днес ЛИЦЕ!

Потръпват като струни две ръце,
несторили на никому злина,
каквото се чете в Едно лице,
не се събира в ничия вина.

Крясък,хули,мутри оскотени,
злоба,завист,Сатана ликува,
Една душа-от всички унижена,
се моли-в Ада кой я чува?

Очите,двете казват всичко-
и болката и любовта и самотата,
една Любов,Съдба едничка
и Кръв една-за жлъч пролята!

Там,високо,тръни плачат
и кръстът скърца,иска да извика:
"Какви сте вие-подмазвачи,
какво сте крили под езика?!!"

А ТИ,ТИ във безмълвие ужасно,
умираше,но бавно,до безкрай,
предаден,без покой и място,
захвърлен в Ада-да изтръгнеш РАЙ!

Ти там висиш и с нечовешки стон,
събуди се и в тези две Очи,
видях Смъртта -в поклон,
пред Любовта ТИ да мълчи.

А думите опръскани в червено,
отнесоха последен дъх и Дух,
към облаците черни,накълбени
и гръм разцепи и уши без слух.

И разтресе се земята натежала,
от грехове и ехото заглъхна,
тълпата млъкна,нищо неразбрала,
завесата надве въздъхна.

ТИ там висиш,ИСУСЕ,цял във прах,
нависоко,на студената стена,
сам,бит,осъден-зарад моят грях,
разпънат-зарад моята вина!

Навсякаде ТЕ слагат,за да гледаш,
как в къщите роят се страсти
от гипс-невиждащ гледаш,
как в Църквите делят се власти!

Как пред Твоите очи-превити,
кланят се и молят се за прошка,
уж чисти,благи-чисти паразити,
пълзят пред златото- стоножки!

Как всеки уж обърнат,обновен,
захвърлил злобата и завистта,
възлюбил ближния и възвисен,
си ляга-без "илач" за съвестта!

А иначе,терзан от мисли похотливи,
разпънат между Словото и Сатаната,
"неволно" прави две-три стъпки криви
и пак се моли-сгърчен пред стената!

А ТИ безмълвно гледаш ни отгоре,
далеч от тази смотана икона
и плачеш,виждащ суетата,спора,
за "АЗ!!!" за кокала,за трона!

Ти там висиш безмълвен и студен,
с глава наведена,но не от срам,
отново на пирон-забит от мен,
прости,ИСУСЕ-и аз бях там...

17.01.1995