автор: rimopras

Тя е сляпа и пее
под прозореца вгледан към нищото,
тишината на моето детство се вие
като пушек от лятна омара,
като купол от суха трева
край реката,
окосена и силно дъхтяща -
на всичко, само не - на униние,
тишината е сляпа,
в календара на моето детство,
и твоето...
Усмихни се,
и аз
ще го направя!