автор: utro

Смалява се сърцето на Доброто
и в бобова шушулка се навива.
Заученото щастие боботи
и все по-често явно се напива.

А в устните на чуждите преструвки
тъгата своя белег разпознава.
Нацупени души-
безсолни букви
разкъсват с ярост,
както месят хляба.

И Хлябът със изтритата човечност
закусва сам със себе си и пее.
С черупчести корички и парчета
душата бавно свиква да живее.