автор: vanya777

почти обяд е
и кафето е останало по дъното
на този мрачен ден
със сиви мисли
пепелникът се препълни
а облаците наклонени
(като стомни)
очакват гръм
за да прелеят мъката
в успокояващи сълзи
и да потекат реки от кал
по улици бездомни
в ръката ми моливът
уморено спи
след нощното препускане
към стихнали слънца
а скрито зад ириса
пониква цвете
и разтваря криле
пред закъсняла зора...
в прозорците
...до сбъдване