автор: miglena

Отблясък на камбанен прашец по крилете на къпеща се в жасминен извор пчела е очната ми линия. Изрисувани с туш от кехлибарено мляко и дъх на чай от каркаде копринени ветрила са миглите.

От бисерни ласки и седефен копнеж е пудрата. Песен на славеи струи от кацналия по скулите повей на руж. С талисманен прах от нокът на дракон са изрисувани веждите. За тайните на дълголетието в костенурковата кръв шептят контурите на устните. Брокатена страст на орхидеи с нюанс на гълъбова нежност е лакът по ноктите. Цитрусов вятър, мускусна светкавица и канелена омая се любят в парфюма ми.

На желанията си слагам сенки от монашеско расо. Мислите си заключвам в кутията за бижута от слонови сънища. Обратната страна на сърцето ми остава невидимо-неведома и денем и нощем. И за мен самата. И за всезрящата тридесет и седма чакра на Самсара дори ...

Така мога да обичам и да бъда обичана – като най-голямата тайна, скрита в лотосовото семе на Сътворението, обвита в пепел от розови листенца, напудрена с рибени люспи, с перука от мидени черупки, с обеци от витражени въздишки на пагода-отшелник, с огърлица от вълче единашка бездиханност, препасана с молитвена броеница с едно единствено зърно, откъснато в полунощ на лунно затъмнение от лозята на олицетворяващия Слънцето и милосърдието Вишну - огнено пламтящо и парещо при докосване, но не прогарящо плътта, а изпълващо ни с цялата човешка топлина, с която са надарени пазителите на тайната за хиляди плюс едно прераждания в един живот – на тази земя, която може да бъде обходена с трите крачки на Вишну, с теб, любов моя ... негримирана ...