автор: snejen_bor

Слънцето земята пак целуна,
животът се завихря, лумва.

Кокичета надули бели бузки,
се кипрят с чистите, кристални блузки,

а топлият повей развял зелени гриви,
на дървесата стройни и красиви.

Ей, теменужката със сините очета,
намига срамежливо на синчеца,

потънал е в момичешка свенливост,
усмихва се на минзухара с милост.

Минзухарко, бързай, разцъфти се,
сред свежите цветчета нареди се!

Връзката оранжева развърза,
и ето пролетта пристига, бърза

с грейнала усмивка на лицето
и с птиците докосващи небето.