автор: orpheus

Всяка вечер
пътуваме заедно.
Ти обичаш да сядаш
направо на пода.

Всяка вечер те питам:
ще пиеш ли вино?
Ти отронваш усмихнато “не”.

Всяка вечер - бавно и
кратко вечеряме.
Светли мъже те желаят
в обилната нощ.
С поглед
тъмно прицелен
в непълната чаша,
пия пълната хищно, докрай.

Лампата бавно изгасва,
свещите с погледи палим…
И меко се любим,
сенчесто, плавно,
по-дълбоки от нищото.

Тази нощ не затваряй очи.
Навън сме, небето е пълно
с блещукащи детски
очи-нежнобройци.
Две от тях
тази нощ ще се спуснат,
ще проникнат в сърцата ни,
и тихичко там ще заспят...

Като виното в празната чаша.