автор: iszaard

И лицемерните лица свалиха маските...
Какво е грамотност? Дали само добро познаване на речника, събран от детството и скътан между слепоочията..и правилна пунктоация? И изобщо за грамотност ли става въпрос или за нещо друго?
Когато писах първата част на "Провокирано от Грамотността....", не въздесъщата грамотност възхвалявах.
Докато четях коментарите, се сетих за любимата мисъл на един мой познат: "Един ме разбра и то погрешно!" И как иначе....
Това, че толкова хора се възмутиха, при това съвсем очаквано, доказва мислите ми. За съжаление. Намериха се дори такива, които сравниха текста ми с изпълненията на фолк певиците от 90-те години. Това мога да определя само като въздесъща неподправена злоба, граничеща с глупост.
Забележете, че не съм сложила раздел на изложението си. Не съм го нарекла никак, не съм го натоварила с претенциите на литературата, защото просто не е. И питам, вие защо давате на своите "творения" имена, каквито не заслужават! Това исках да ви кажа. Исках, при това не злобно, не преднамерено целящо да обиди, да ви кажа да бъдете малко по-самокритични. Никой не е идеален. Вярно е, че за да бъде човек велик творец не е необходимо да е перфектен в граматиката, затова има коректори. Има въобще хора за всичко. И поради тази причина не всеки филолог, не всеки грамотен човек е непременно творец. Творчеството, макар и да се подпомага в известна степен от образованието и средата, не е непременно следствие от тях. По-скоро е вярно обратното. Необременените хора са с по-голямо въображение, по-неподправени, също като децата и някак естествено се домогват до по-дълбоките истини. Дали и как ще ги споделят с другите е въпрос на личен избор, на призвание, на предопределение свише, ако щете.
И нека всеки сам пред себе си отговори: е ли предопределен за тази мъка - да бъде творец.