автор: iasmina

Провокирано от съобщение със същото заглавие на lachistein във форума "други" от 29.08.2007 г.

Сама по себе си темата е значителна и си заслужава, но , разбира се, когато човек наистина се интересува от отговора, а не само от себе си като отговор на всичко което очевидно не му е ясно.
Защо наистина всички пишат?
Защо пък да не може да не пишат?
А то, видиш ли, мало и голямо се е юрнало да пише, бе?! Хм... Като че са се свършили занятията в тоя свят, а!? Вместо да си открие човек в избата на дома си един машиностроителен завод и поне един струг да измайстори, той пише?! Вместо да изкачи Еверест и да умре там или да настъпи газта до дупка и да катастрофира успешно, та да му спретнат край пътя паметник за жертвоготовността му към другите, той пак пише?! То толкова писачи се навъдиха, че станаха повече от пиячите! Ха-ма-ха! Че къде дават така? Вмвсто да пият, пишат!? Ужас-с-с!!! Току-виж са затворили кръчмите, защото не дай си боже са се пръкнали много съобщества от рода на HuLite и са им отнели контингента! Ще настане хаос-с-с! А не бива! Къде, къде по-добре сме си сега, когато има за всекиго по нещо, но не защото сам го е избрал, а защото му е внушено че то е печелившо...- най-вече от комерсиална гледна точка.

Ако трябва обаче да подходя сериозно към темата, наистина си струва да се замисля защо все пак хората така масово и старателно си писателстват!? Не претендирам, че списъка от причини за това "заразно" писане, който излагам по-долу е пълен, но вие стига да искате, можете да го допълвате с коментарите си. Т.е. ето какво "измислих":

ХОРАТА ПИШАТ ЗАЩОТО:

- знаят буквите и могат да образуват с тях думи, изречения и текстове
- имат душа и ум, който да й съдейства относно словестното себеизразяване
- имат нужда да споделят помежду си и то не непременно защото са сами и самотни, а защото имат какво да кажат от себе си и за себе си
- писането постига максимална полза с минимален разход на ресурси относно обмена на информация, което пък е в основата на свестния социум, на който от друга страна се базират всички обществени структури и нейните йерархични нива - семейство, икономика, политика и т.н.
- имат смелост да пишат - не всеки се вижда в състояние да извади себе си дибидюс пред другите, въпреки че редовно рискува да попадне на някой " талантлив литературен творец"
- искат да живеят в един по-красив, добър и отзивчив свят, който няма да чакат да дойде стоейки със скръстени ръце и в очакване тогава да ги открият в прослава на великите им дела...- те пишат сега, с ясното съзнание, че разорават целина, но пък все някой трябва и да бачка
- те са надраснали веруюто, че "моето его е моята крепост" и не искат повече да са затворници на честолюбието, себичността и самомнението
- те предпочитат да споделят проблемите си искрено, а то значи - ненавреждащо, вместо да избиват лични комплекси отразявайки проблемите си върху другите и така приписвайки им ги
- те не очакват да им се плаща в пари за този труд, което навярно е проблем за недоволните от масовото писане, но пък проблемът си е техен
- те искат да задобряват в способността си да обичат - себе си и другите
- и те не знаят защо не могат да не пишат, но пишейки са щастливи и удовлетворени, а според мен човек не се ражда за да се мъчи.

Прочитайки съобщението, което стана повод за тази статия, се сетих за приказката "Клан, клан, недоклан", в която натрапницата Лиса изгонва зайчето от дома му, защото зайчето е плахо и не смее да си защити правата. Сетих се за приказката мислейки си, че този сайт не е елитарен и затова всеки комуто не харесва, свободен е да напусне, защото ако си довърши плетивото, което е започнал, непременно би се сдобил с резултата, който не намира в този сайт.