автор: angellaura

„Горчи ми...
Подай ми сега шоколада!
Горчи ми...
Не искам сърцето да страда!”

Разтревожено от тези редове
спешни мерки взе мойто момче.
И понеже много, много ме обича
да не страдам вече се зарича -
всяка вечер щом при мен се прибере
сладко шоколадче да ми поднесе.
И започна се една...
Живота ми обърна в приказка шоколадова!
Лилави, бели, кафеви, златни и даже зелени
всеки ден опаковки пълни ме чакат засмени.
А от онези двуцветни кутийки така -
с пръсти течен шоколад в нощта...
(хм, това ще го спестя :) )
И както всеки знае - времето си тече,
а сладък прави деня ми мойто момче.
Но към шоколада така се пристрастих,
че няколко килограма наведнъж качих.
Огледалото ме гледа от стената
и ми казва „ Нали си ината?
Хайде поднеси му изненада,
кажи му, че от днес отказваш шоколада!”
Дълбоко се замислям и блъскам си главата,
говоря си на глас:
„Щом цигарите отказах аз
на шоколада сметката ще видя в тоз час.”
Ех, пак се размечтах, но нали това не е грях...
Бягам, че отключва се вратата.
Пък вие сами предположете резултата :)