автор: komshin

Старостта на младостта
е антипод ,
далечна пролет
от един живот.
Старостта разруха тя е,
разложение,
ужас, вцепенение.
Гнилоч
от зряла есен,
след утрото -
тъмница!
Предвестницата на
смъртта!
А, казват, раждала
живот,
дори така да е,
тя пак е уродлива
смрад!
Изчезват сили,
сокове изтичат.
Изсъхва стволът,
някогашен здрав
гигант.
Главата клюмва
към небитието.
Добре, че духът
все още млад е!
Да изправи чело,
да посрещне
грозната старица!
Да отвори за последно
скърцаща вратница!