Вълните вечно бягат към брега
и винаги обратно се завръщат.
Не е ли тъй , кажете, с любовта,
когато жадно в нея ти се хвърляш
да вземеш от живота своя дял?
Годините минават като дни
и виждаш вече с бели си коси,
и любовта не е така гореща
тъй както при онези първи срещи.
Не можеш младите да разбереш,
не им завиждаш - тъй е по-добре.
И в тихия, на твойта старост, кът
осмисляш ти житейския си път,
за да си кажеш – мъдър, побелял,
че всички хора са като вълните
които вечно бягат към брега
и винаги обратно се завръщат.
Емил Петров