автор: frezija

Трева или тревога си? Растеш
от чужда длан във моята посято.
Изгаряш ме веднъж като копнеж,
а друг път ме болиш като разпятие.
И аз не знам дали да полетя
в небето ти, промамливо лилаво,
или да ровя с пръсти пепелта,
тъй сякаш златен пясък, че пресявам.
Поле или поличба си, кажи,
заченато във храм, или във кръчма?
Един път като истина тежиш,
а друг, като виновност ме измъчваш.
И аз не знам дали да замълча
или да изкрещя в лицата чужди –
аз имам сто измислени лица,
но до едно от тебе имат нужда.