Светът е пълен със стихотворения,
които се разхождат, пият, любят се, спят и умират.
Мечтаят по улиците,
из кафенетата или пък сами из книгите тъгуват.
Едно стихотворение се разхожда с цветен балон по площада
и в редовете му подрънква някаква щуротия.
Друго стихотворение, натъжено и болно
събира огризки от контейнерите.
а после сяда пред църквата с паничка.
Трето стихотворение се връща от гробищата
Удивено се оглежда, че все още може да диша, да говори.
От редовете му капе обич.
Пето стихотворение виси обесено на едно дърво
и вече няма кой да го прочете –
увехнало като есенен лист
то се губи в пространството на всемира.
Едно цвете е поникнало над стихотворението
и друго го откъсва –
за среща
То има в себе си море, красив бряг с фиорди,
жадувана самота и усещане за безкрайност.
Влюбено е.
И рисува по брега тялото на друго стихотворение.
Целува го и се чува звънът на живота.
Природата потрепва от хладния бриз.
Ято синигери прелита през пейзажа
и кълве зърната на дъжда.
А тиктакането на времето продължава…