автор: divech

Пием си с едно стихотворение
и то се оплаква,
че небето му не било толкова синьо,
че водата му не била толкова бистра,
Че някой му прецакал любовта
и хората вече не го брояли за любовно, а за дъждовно

- А свобода имаш ли –
питам стихотворението, колкото да върви приказката.
- Къде ти свобода.
Кой я ползва сега.
Мислех, че свободата е страната на поетите,
но се оказа лъжа, мит, легенда,
нещо като Атлантида.
Всеки говори за нея, а никой не я е виждал.